Забележителности в Банско и наоколо
Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено – най-голям дарител е Лазар Герман - заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители. Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото. Храмът е завършен в 1835 година.
Паметникът на Паисий Хилендарски е монумент в чест на българския възрожденец Паисий Хилендарски (1722 – 1793) в град Банско, България. Банско е един от градовете претендиращи за родно място на Паисий.
В композиция влизат фигура на светеца в цял ръст от черно габро и зад нея разтворена каменна книга от мрамор от село Илинденци. На шестте листа на книгата има изобразени сцени от българската история и цитати от произведението на Паисий „История славянобългарска“. На първия лист пише „Славянобългарска история ...събра и нареди Паисий йеромонах, който живееше в Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в 1745 година, а събра тая история в 1762 година за полза на българския род“ и под него „Аз премного се постарах за българския род и отечество и много труд положих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих делата на българския народ в тази книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които любите своя народ и българското отечество…“. На втория са изобразени светите Седмочисленици – Методий и Кирил, и техните петима ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Под фигурите им е изписан текст от Паисиевата книга: „От целия славянски род първо българите възприеха славянското писмо и книги...“ На третия лист е изписано „По-добра е българската простота и незлобливост... а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни... повечето от тях са орачи, копачи, овчари и прости занаятчии“. Под текста има изображения на хора със споменатите занаяти – орач, копач, пастир, ковач и сеяч. Четвъртият лист е празен, а на петия е изписано „О, неразумни юроде защо се срамуваш да се наречеш българин... Ти българино не се мами, знай своя род и език!“ На шестия лист са изобразени в цял ръст български владетели с годините на тяхното управление: Аспарух (681-701), Крум (803-814), Борис I (852-889), Симеон I (893-927), Самуил (993-1014) и Йоан Асен II (1218-1241). Под също има цитат от Паисиевата история: „Или не са имали българите царство и държава! Толкова са царували и са били славни и прочути по цялата земя...
Бенината къща е възрожденска постройка в град Банско, България. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски (Никола Бенин) и в 1981 година е превърната в музей под името Къща музей „Неофит Рилски“. Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.[1][2][3]
Сградата е построена в XVIII век в центъра на Банско от рода Бенини и като типология принадлежи към разложко-чепинската къща. Представлява двуетажна сграда с приземен и жилищен етаж, а в западната ѝ част е типичното за банската къща укрепено ядро. Разположена е в затворен двор с масивна порта с входове за хора и за впрягове срещу стълбището на къщата. Градежът на укрепеното ядро и ограждащите стени е каменен, а на преградните паянтов – с пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете са дебели талпи с изолация от глина.[3]
На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и двуделно скривалище – като в по-голямото помещение име огнище и малък прозорец. През двойна желязна вратичка се влиза в същинското скривалище. Скривалището е било свързано и с укрепената част на жилищния етаж, разположена точно над него, с подвижна дървена стълба, прикрита под колонките, подпиращи първоначално жилищния етаж.[3]
До кухнята се намира подникът – помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.
На жилищния етаж има просторен чардак, жилищно помещение (кашчи), месилник (брашненик) и стая.[3]
В 1810 година къщата пострадва от пожар и е възстановена и преустроена, като са построени нови стаи и стопански помещения. Пространството под подпиращите колонки на север е зазидано и така се образува ходник към скривалището. Къщито е запазено с открит декоративен тавански гредоред, долапи, одър, огнище, полици и пезули.[3] В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна.[4]
Къщата е многократно преустройвана. В 1981 година е реставрирана и функционира като музей. Музеят се състои от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал.[5] Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали. Изложени са „Българска граматика“ (1835), недовършеният гръцко-български речник на Неофит Рилски, книги от библиотеката му, препис на „История славянобългарска“ (1882) и други.[2][6]
Къщата музей „Никола Вапцаров“ в Банско е родният дом на Никола Вапцаров (1909 – 1942), който е сред най-популярните български поети на XX век. Тя сред първите музеи в Пиринския край. Намира се на централния площад на града.
Къщата функционира като музей от 1952 г., когато се поставя и началото на музейното дело в Банско. В музея по указания на майката на поета Елена Вапцарова е възстановена домашната обстановка от времето на неговото детство. На следната 1953 година приземният етаж на сградата е реконструиран като музейна зала, разширена пред 1969 г. Музеят е реконструиран през 1979 и 1989 – 1991 година.[1]
Музеят има три функционални части – видеозала в две помещения, където е изложено родословното му дърво, автентична етнографска експозиция за целия му живот от раждането до смъртта и отделна видеозала – поезията на Вапцаров. Тук са изложени и копия от негови ръкописи, първите публикации на неговите стихове, събрани по-късно в отделна стихосбирка. Във витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела. Във фонда на музея има около 3000 експоната.[1]
Байкушевата мура е важен екземпляр от вида черна мура.
Наречена е на името на лесовъда Константин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се в планината Пирин в България на 1930 метра надморска височина. Разположена е в близост до хижа Бъндерица по пътя от Банско за хижа „Вихрен“. Възрастта ѝ се оценява на повече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в страната и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните ѝ размери са: височина 26 метра, диаметър 2,48 метра и обиколка 7,80 метра.[1]
„Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е православна църква от 1614 година, разположена в разложкото село Добърско, България. Църквата, в която има запазени изключително ценни стенописи, е национален паметник на културата.[1]
Ктиторският надпис в храма гласи, че ктиторът Хасия Богданов, след като посетил Йерусалим, се върнал в селото и построил храма в 1613 – 1614 година.[1]
Архитектурата на храма е повлияна от църковната архитектура в Мелнишко и Егейска Македония. Църквата е с малки размери – 8,37 m дължина, 6,5 m широчина, 5,2 m височина. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика. Входът е от запад. Апсидата на изток е полуцилиндрична и не излиза отвън. В нея има три малки прозореца – два на южната и един на северната страна. Три малки кръгли прозореца има и горе на източната стена.[1]
На запад откритият трем в XIX век е бил заменен от нов открит притвор с масивна стена на запад, който от своя страна в началото на XX век е заместен с преддверие от зидан камък.[1]
Градежът е от обработени камъни, като в горните части, особено на изток около кръглите прозорци има украса с тухли – двуредов тухлен корниз тип „вълчи зъби“ и обрамчване на кръглите прозорци. Покривът е двускатен, като покритието първоначално е било с каменни плочи, заменени по-късно с турски керемиди.[1]
Във вътрешността трите кораба са разделени от четири големи стъпала с аркада върху тях.[1]